Николай Калайджиев

Летецът Николай Калайджиев е кандидат за рекорд на Guinness за пилотиране на самолет с най-голямо отрицателно претоварване.

През 2010-а година завършва ПУ „Паисий Хилендарски”, филиал – Смолян, специалност  „Математика и информатика”, след което завършва и НВУ „Васил Левски”, Факултет „Авиационен”, гр. Долна Митрополия, специализация: Летец – Пилот, Гражданска специалност: „Инженер на авиационна техника и технологии“, професионална квалификация: „Машинен инженер“.

Сред професионалните му умения са пилотиране на Военни и граждански самолети, много високо ниво на издръжливост и понасяне на претоварването, отлично владеене и управление на самолет, скокове с парашут. Притежава непоколебима смелост и вземане на бързи, категорични и адекватни решения за конкретни и навременни действия в екстремални условия.

1. Вие сте Летец-пилот. Как решихте, че това желаете да е Вашето занимание?

От дете се занимавам с дейности, които изискват много умения, опит, кураж и познания. Пилотирането на самолет е дейност, която изисква всички тези неща, за да бъдеш отличен пилот. Иначе летеното не е никак сложно, много хора могат да се научат да летят. Въпросът е как летят и колко прецизно искат да летят. Пилотирането за мен не беше детска мечта. Желанието ми да започна се породи през 2010-а година. Бях състезател по колоездене и мотокрос, имах много успехи, но нещо ми липсваше – разбрах, че нещото, което съм търсел винаги е летеното, независимо че не съм го търсел целенасочено. Когато карах колело и мотор, скоковете, които правих бяха големи с голяма летежна фаза, което ми е доставяло най-голямо удоволствие. Когато започнах да пилотирам самолет разбрах, че естественият път на моя живот ме е водил към летенето.

2. Какво Ви дава работата? Как Ви вдъхновява?

Работата ми дава удовлетворение. Аз работя, това което желая да работя – да летя. Работата ми дава комплекс от положителни емоции. Когато човек работи нещо, което обича и ако вложи малко усилия, процесът на работа протича много леко, приятен начин, не усещаш времето и искаш още. Аз съм изключително благодарен на колегите ми, че са много добри пилоти, защото ако те не бяха на такова високо ниво и аз нямаше да съм толкова добър. Осъществяването на един полет е съвкупност от работата на голям екип от хора. Това са екипи за поддръжка на самолета, обслужващ персонал. Всеки човек има задача и когато всички са си свършили добре работата идва и отличният полет. Ако техниците не са ми подготвили техниката добре, ще имам проблеми във въздуха. Затова всички сме толкова сплотени, помагаме си и си имаме безпрекословно доверие.

3. Защо решихте да сте жури на фестивала I Международен младежки фестивал за научно-техническо творчество „ОТ ВИНТА” БЪЛГАРИЯ?

За мен е ограмна чест и удоволствие да бъда жури на толкова мащабен фестивал. Благодаря на целия екип, стоящ зад организирането на мероприятието. Аз изпитвам удоволствие, когато гледам как деца и младежи прославят България по цял свят със своите таланти и умения. Българинът е човек, който в гените му е заложено да бъде първенец, да бъде сред най-добрите и ние го показваме. С удоволствие след фестивала ще помагам на децата с каквото мога, защото когато много успели хора са ми давали съвети, най-добрите в различни сфери, аз съм се чувствал оценен и това ме е карало да влагам още повече усилия и време. Освен наградата, която ще спечелят победителите в конкурса, аз ще им подаря и лично от мен награда. Наградата е полет със самолет, в който ще им покажа възможностите на летателните апарати и ще видят от първо лице как се пилотира самолет.

4. Какви са бъдещите Ви творчески планове? Как решихте да сте кандидат за рекорд на Guinness за пилотиране на самолет с най-голямо отрицателно претоварване?

В най-близко бъдеще в плановете е рекордът на Guinness за пилотиране на самолет с най-голямо отрицателно претоварване, който ще постая края на лятото през 2018-а  година. Причината, поради която реших да го поставям, е че това е нещо, до което не е достигал никой пилот. Организмът ми може да функционира отлично на много големи и тежки условия. Причината е високата скорост на кръвта, която от аортата се движи със скорост  350 см/сек, което е три пъти по-бързо от скоростта на движение при нормален човек  – 120 см/сек, поради което имам много плътни удари на сърцето, които изтласкват кръвта с честота окoло 50 удара в минута. Това ми казаха, че е генетична дарба. Друг факт, тестван съм в барокамера на височина 12 000 фута, което е 4 000 метра. Сатурацията на кръвта ми беше 97%. Организмът ми работи, все едно съм на земята, а не на 4 000 метра височина. Медицинските лица, които правиха теста казаха, че за 20 години работа не са виждали подобно нещо. Аз не съм човек на приказките, а човек който действа и показва това, което може най-добре, да летя. Аз не съм голосовен и затова поставянето на рекорда на Guinness и всичките по-горе изложени факти от мен са стъпката към следващата ми цел, да стана космонавт или астронавт. България е страна с традиции и опит в космонавтиката със своите космонавти – генерал-лейтенант Георги Иванов и генерал-майор Александър Александров. Едни мъже, пилоти с много умения и опит. Хора, които са за пример на българското общество.

5. Как си почивате след дългия работен ден ?

На първо място обръщам внимание на семейството си. Обичам да виждам радостта и щастието в очите на моята съпруга и близките до мен хора. Това осмисля живота ми. Полагам усилия да правя това нещо факт, не винаги ми се получава, но съм благодарен, че семейството ми помага толкова много и ме подкрепя.

Ако остане време, обичам да слушам музика. Любимият ми стил е рок, но обичам и всякакви стилове, музика която е представена по уникален начин, както може само един гении да представи. Опитвам се и аз до известна степен да показвам това с начина, по който летя. Много обичаме да гледаме филми на кино и вкъщи. Несъзнателно се опитвам да запомня положителните страни и качествата на героите. Обичам разходки в планината, каране на колело и мотор, наслаждавайки се на природата в България.

Инж. Донев е завършил бакалавърска степен в Русенски университет „Ангел Кънчев“ специалност : Индустриално инженерство, след това продължава магистърска степен Компютърни технологии в машинното инженерство, в периода 2013-17г. е член на Студентски Съвет.

1. Как решихте да бъдете от активните студенти в университетите?

Моята история е следната: опитвах се да намеря мястото си в университета, исках да науча повече извън учебния план. Знаех, че ще ми трябва повече практиката като завърша и един от доцентите ме запозна с ръководителя на клуба по роботика, а по-късно с д-р инж. Чавдар Костадинов станахме и приятели.

С много усилия успяхме да направим така,че клуба да не е под крилото на Студентски съвет, а след това за наша радост имахме две последователни години постижения из цяла България без нито една загуба на традиционните за роботиката писти. Достигнахме световно ниво в Букурещ, където мога да кажа, че се представихме на ниво.

Най-трудната задача бе да намеря хора, с който да сформираме екип или както аз му казвам „лично семейство”.

2. С какво Ви вдъхновява работа ?

Работата, която ме вдъхновява е тази, чиито резултатите постигаме като екип, този тип работа, която ти дава надежда, че може би един ден всичко ще е наред, стига да се работи здраво за благото на страната, в която живеем .

3. Защо решихте да сте жури на фестивала I Международен младежки фестивал за научно-техническо творчество „ОТ ВИНТА” БЪЛГАРИЯ?

Защото смятам, че моя опит в подобни организации ще е полезен.

4. Вие сте бившият председател на клуба по роботика на Русенски Университет „Ангел Кънчев“. Как се захванахте с това начинание и липсва ли Ви сега?

Благодарение на доц. Тихомир Тодоров. Той ми показа клуба, разгледах разработките и  началото беше трудно, защото не знаех почти нищо и не разбирах, но се вдъхнових.

5. Какви са бъдещите Ви творчески планове?

Да се занимавам с конструкции и роботи. В бъдеще мечтая да създам фирма, в която да мога да извикам екипа от хора, с който работихме и отново да се развиваме заедно.

6. Как си почивате след дългият работен ден ?

Обичайното – филми, излизане с приятели, разходки, ако са повече почивните дни може и на някоя хижа в планината. А понякога обичам просто да се излежавам вкъщи.