Астрономическа обсерватория – зараждане

Университетската астрономическа обсерватория е една от първите обсерватории на Балканите. Обградени от технологии и информация днес, трудно можем да си представим каква гордост и какъв напредък е представлявало това за нас като млада българска държава след Освобождението. Но нека се потопим за малко в онези години.

Практически занимания в Обсерваторията (1921 г.)
Практически занимания в Обсерваторията (1921 г.)

През 1892 г. столичният квартал Слатина все още е бил селце, а Борисовата градина, където днес намираме кътче отдих в сърцето на шумна София, всъщност е била пасището на селцето, простиращо се чак до Орлов мост.

През онези години Софийски университет „Св. Кл. Охридски“ все още е бил наричан „Висшето училище”, а проф. Бъчеваров е бил първият преподавател по Aстрономия в него. По инициатива на професора започва и самото строителство на Астрономическата обсерватория, което е било извън пределите на София в непосредствена близост до настоящия басейн “Мария Луиза”.

Така Астрономическата обсерватория на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ бележи началото на възраждащите се култура, наука и образование в младата българска държава след Освобождението. Без капка съмнение може да се каже, че тя е огромно постижение както за Университета, така и за българската наука в началото на века.

Интересно е да се отбележи, че старото здание и големият купол са завършени през 1894 г., което е 30 години преди полагането на основите на Ректората.

Първият наблюдателен уред на новата обсерватория е зрителната тръба на известния български учен-възрожденец д-р Петър Берон.

Зрителната тръба на д-р Петър Берон

Още преди завършването на тези постройки през 1886 г. племенникът на д-р Петър Берон, Стефан Берон, я подарява на Българското книжовно дружество, което от своя страна я предоставя на Висшето училище през 1892 г.

Зрителната тръба е произведена в Мюнхен през втората половина на ХIХ век от компания „Merz“ и е с увеличение около 500 пъти. Това е първият наблюдателен уред, използван за обучението по астрономия. Днес зрителната тръба, заедно с други астрономически уреди от началото на Обсерваторията, са изложени в постоянната експозиция на Националния политехнически музей в София.

В продължение на няколко години проф. Бъчеваров доставя много астрономически уреди, най-важният от които е телескоп на екваториална монтировка Grubb, с обектив 6 инча (15.2 см). Това е първият телескоп на постоянен фундамент в България.

15 cm рефрактор, работещ в Обсерваторията от 1897 г.

От 1897 г. се използва за целите на обучението по астрономия в Университета. Телескопът е използваем и днес, тъй като е реставриран през 2004 г.

През първите години от съществуването на Обсерваторията, основното й предназначение е образователната дейност. Наблюдения с научна цел са провеждани рядко. През 1910 г. проф. Бъчеваров прави наблюдения на Халеевата комета, а студентът А. Кунчев пресмята ефемеридите на кометата. Младият асистент Кирил Попов публикува в две статии в Comptes Rendus на Френската Академия наблюденията си на Халеевата комета, извършени в Обсерваторията. Запазени са наблюдения и преизчисления на условията за затъмнения на Слънцето и Луната, направени от Бъчеваров, както и на окултации на звезди от Луната.

Днес за целите на обучението по бакалавърската и магистърската програми по астрономия, Обсерваторията е оборудвана с модерен инструментариум – оптичен и радио телескоп, CCD-камера, спектрограф и др.

В зората на изстрелването на първите изкуствени спътници на Земята, обсерваторията активно участва в тяхното наблюдение.

Обсерваторията от въздуха (1934 г.)
Обсерваторията през 1945 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следващият ръководител на Астрономическата обсерватория и катедрата академик Никола Бонев (в периода от 1928 до 1965 г.) извършва модернизация на обсерваторията до европейско равнище. Разширява се дворното място, построени са нова сграда с аудитория за учебни занятия и тераса за астрономически наблюдения, както и друг по-малък купол.

От 1942 г. обсерваторията със закон става Служба за точно време. Тази важна функция тя изпълнява до 1986 г., след което потъва в забвение до наши дни.

 

Използвани са материали от официалният сайт на Катедра Астрономия към Софийски Университет „Св. Климент Охридски”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *